ЗАХИРЕДИН БАБУР
РАУФ ПАРФИ
ХУРШИД ДАВРОН
ФАХРИЬОР
ЮСУФ КАРАЕВ
ПОЕТИ ОТ УЗБЕКИСТАН
превод: Георги Ангелов/ брой 44 октомври 2012
ЗАХИРЕДИН БАБУР
Захиредин Мохамед Бабур (14.02.1483, град Фергана, сега в Узбекистан -26.12.1530, град Агра) е узбекски поет, класик на узбекската литература, философ, историк, държавник; основоположник на династията и империята на Бабуридите в Индия, известна като «империя на Великите Моголи» (1586-1848), просъществувала до завоюването на страната от англичаните. Праправнук на Тимур, потомък и на Чингиз хан. Автор на научни трудове, сред които «Трактат за аруза» (1523-1525) на философско-религиозното произведение «Мубайин» (1521), на богато и многостранно поетично творчество — лиричните му творби са събрани в «Кабулски диван» (1519) и «Индийски диван» (1529-30). Твори в повече от 10 жанра на източната лирика, включително рубаи. В поезията му преобладават темите за любовта, историята, родината. За поетичния му език са характерни простотата, достъпността, яснотата и лаконизмът. Знаменитото «Бабурнаме» свидетелства за историята на великите Тимуриди, борбата за създаване на силна държава (събития от 1494-1529 г.). Занимавал се и с преводи.
***
В чужбина, разбира се, ти си забравен човек!
Единствен за себе си жали сърдечно човек.
В свойте скиталчества и за час не познах радостта!
По родината мила вечно тъгува човек.
РАУФ ПАРФИ
Рауф Парфи, узбекски поет, е роден на 27.09. 1943 г. в кишлака Шуралисай до Ташкент. Книги със стихове: «Пътят на керавана» (1968), «Ехо» (1970), «Изображение» (1973), «Памет» (1975), «Очи» (1977), «Завръщане», 1978), «Дървото на търпението» (1986), ««Тишина» (1989), «Покаяние» (2000); посмъртно — «Последно сбогом», 2006) и «Затворник на съвестта», 2006). Превел на узбекски език произведения на Байрон («Манфред»), Назъм Хикмет («Човешка панорама»), Карло Каладзе («Мисълта на морето»), Енвер Селямет («Златната брадва»). Лауреат на наградата на Съюза на писателите на Узбекистан (1986), Международната награда «Махмуд Кашкари» (1989), Държавната литературна награда на Турция (1996). Народен поет на Узбекистан (1999). Умира на 28.03. 2005 г. в Ташкент.
СЛЕДИ
Като че ли по снега
следи
Като че ли на пясъка
сянка от пета
Първа следа
Втора следа
Трета следа
Този е добър — кой
Този е лош — кой
Следите
говорят за вечността
Те са като надписи на камъни
Те стъпкват злото
Те са синове
на Земята и Слънцето
ХУРШИД ДАВРОН
Хуршид Даврон, узбекски историк, писател, поeт, преводaч и журналист, e роден на 20.01. 1952 г. в Самарканд. По майчина линия е потомък на Махдум Ахзама (Имам Дахбеди) — наставник на ордена «Накшбандия», духовен учител на Бабур и Убайди. Завършва журналистика в Ташкентския държавен университет (1977). Служи в съветската армия в Германия. Работи 19 г. в различни издателства. Книги: «Близко слънце». Стихове и историческа поема. (1979), «Ябълка в града». Стихове. (1979), «Нощни градини». Стихове. (1981), «Ще долетя с птиците». Стихове и драматична поема. (1983), «Очите на Тамирис». Стихове, легенди и поема. (1984), «Гласът на детството». Стихове. (1986), «Феникс». Стихове и преводи. (1987), «Полет на самотна птица» (1990), «Мечтите на Самарканд». Исторически повести и публицистични статии. (1991), «Внукът на Великия Тимур». Исторически повести и легенди. (1995), «Царят на мъчениците». Историческа повест за историята на суфизма и основателя на суфийския орден «Кубравия» Шейх Нажмидин Кубро Хорезмийски. (1998), «Скоро ще е пролет». Стихове и легенди. (1997). Един от водещите специалисти по история на Самарканд и Туркестан. Носител на наградата «Златно перо». Автор на многосерийния филм «Тимуриада», на музикалния спектакъл «Великият път на коприната» (режисьор Бахадир Юлдашев), поставен в парижкия театър «Одеон» и др. Автор на историческите пиеси: «Бабур» (1997), «Алгул» — за живота на Бабур и Улугбек. Превежда на узбекски книги със стихове на Ояр Вациетис, Марис Чаклайс, Николай Заболоцки, сборник с древна и съвременна японска поезия (1988), книга с произведения на велики поети от Изтока и Запада за любовта (1989) и др. Член на Съюза на писателите на Узбекистан (1979). Народен поет на Узбекистан (1999). Депутат в Парламента на Узбекистан от 2000 до 2004 г. Участник в международни поетични фестивали в Полша, България, Русия, Турция, Гърция, Грузия, както и на конгреси на писателите от Азия. Негови книги и стихове са издадени в Азербайджан, Полша, България, Русия, Турция, Франция, Испания, САЩ, Англия, Япония, Мексико, Таджикистан и други страни. Понастоящем работи над поредица от исторически книги. Подготвя за издаване книгата с исторически миниатюри «Тайните на Самарканд» и повестта за първата любов на Тимур «Исирга» («Серга»), както и нови преводи от древната японска и китайска поезия.
ПРИКАЗКА
Живяла планина…
И ето че веднъж
тя се отправила на път,
на всички да разкаже
за своето могъщество.
Но улучила непредпазливо
дупка
(на мравки или миша),
и си навехнала крака.
ОЧИТЕ НА ТОМАРИС*
Веднъж сред черна нощ
ще те видя толкова ясно —
гледаща пронизително,
както гледа дете,
събудило се посред нощ от шума,
когато убиват родителите му.
—————————–
Томарис, Томирис — легендарна царица на масагетите (приблизително 570-520 г. пр. н. е.)
СТИХОВЕ ЗА ДЕТСТВОТО
Аз още помня
птичия език,
гласа на гъстите
треви.
Аз още вярвам —
от небето звезда
може да падне
в тревата.
Аз още вярвам —
може тревата
да се превърне в наша градина.
Нима сега се страхувам от кучета,
и от приказки нима се боя —
няма нищо за мен сега
по-страшно
от побелелите коси на мама.
ФАХРИЬОР
Фахриьор (Фахриддин Низамов), узбекски поет и преводач, е роден на 5.10. 1963 г. в кишлака Сангиджуман, Самаркандска област, Република Узбекистан. През 1988 г. завършва факултета по узбекска филология на Самаркандския държавен университет „Алишер Навои”. Работи в детското списание «Гулхан» (1990-1992), Националната информационно агенция на Узбекистан — УзА (1992-1993), президентския апарат (1993-1997), Националната телерадиокомпания (1997-2005), Националния пресцентър на Узбекистан (2005-2008). Понастоящем е заместник-главен редактор на списание «Тафаккур» («Мисъл»). Автор на 3 книги със стихове(«Форма на болката», 1997 г., «Старинна песен», 2000 и «Геометрична пролет», 2004 ), сборника с публицистични статии «Традиция на обновлението» (1998). Живее в Ташкент.
***
Казват, че бих могъл да съм щастлив —
така било написано на челото ми,
но аз
не разбирам
този надпис.
Приближавам се до огледалото.
Всичко, което е написано на челото ми,
се чете обратно.
ПРОЛЕТНА РАЗДЯЛА
Сово, защо, кажи ми, тук си долетяла,
в този дневен свят, в този жив свят ти?
Едва ли ще намериш тук, каквото си желала.
Над мен не мигай, главата не върти.
(В ръка вземам сърцето си…)
Всичко в цвят е — виждаш ли? — от есен няма и следа.
Изоставени стени, развалини няма да намериш тук.
Птицо, сбъркала си, другаде беда
е трябвало да донесе злокобния ти звук.
(Крия сърцето си зад гърба…)
ЮСУФ КАРАЕВ
Юсуф Караев, узбекски поет, преводач от немски и италиански, музикант, е роден във Фергана, Узбекистан. Завършил е Московската консерватория. От 1984 г. живее в Австрия. Превежда Ингеборг Бахман, Паул Целан, Петер Хандке, Салваторе Куазимодо, Джузепе Унгарети. Публикува в списания „Звезда Востока” (Ташкент), „Митин журнал” (Санкт Петербург), във в. „Гуманитарный фонд” (Москва), антологията „Поезия и Фергана”, алманаха „Припоминающийся дом” и др. Живее във Виена. Работи в Симфоничния оркестър на радиото и телевизията на Австрия.
***
Тази нощ хванах птица
в перата й бяха скрити
въздух растения
и мирис на есенни листа
в очите й небе
и земни отражения
когато на разсъмване разтворих ръце
тя ме пусна
на свобода
03.10.03
Manba: Литературен свят
